Вазовият дъб

          Под клоните на това дърво е отдъхвал и се е вдъхновявал народният поет Иван Вазов. Очарованието на Банкя, покорява в началото на миналия век поетичното въображение на Патриарха на българската литература, който посвещава вълнуващи редове на преживяванията си сред дъбравите на Банкя. „Утро в Банкя“, написано на 15 юни 1900-та година, завинаги ще остане най-красивата художествена представа, свързана с курорта, в която чувствата на преклонение пред вълшебната природа и нейнатаомиротворяваща силасе настанява дълбоков духовността на българина.                     

Из „Утро в Банкя“

                                     „ ...Утренната тишина действува гальовно и успокоително на душата; аз я чувствам как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворния дъх на утренния въздух.

      Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете, радостта на живота, на живота неначет от скръбта. И тиха радост ме пълни, че гледам тия тихи долини, тия тихи гори, тия тихи пространства, това тихо небе. И става ми леко, леко! И мисъл ми иде, че не може да съществува страдание в пазвите на тая хубава природа, че не трябва да съществува то, когато всичко туй диша отрада и тишина, и спокойствие, и кани към щастие и...благодарствена молитва. А сега той се чува, благодарственият химн, сред утренния мир той се възнася из песента на дъбите, из мирисът на тревите, из диханието на въздуха, из дъното на душата ми,празнуващи насталий триумф на светлината въз мрака...

       Колко хубаво е тука!“

 

Под клоните на това дърво е отдъхвал и се е вдъхновявал

народният поет Иван Вазов в началото на миналия век.

 

 

 

 


Сайтът е изработен с финансовата подкрепата на Столична община, програма „Европейски проекти и развите на гражданското общество”, 2009
Фондация "Устои" съвместно с Район Банкя
Проект "Оптимизация на управлението на район Банкя в съответствие с европейските изисквания и добри практики"
© 2009 Столична община - район БАНКЯ. Всички права запазени.
Дизайн: АРТЕМАКС