В последните няколко години около 1 ноември в България се случва една ярка обществена дискусия – редно ли е българчетата да празнуват Хелоуин и това измества ли по някакъв начин отбелязването на Деня на народните будители?
Като общинска администрация, ние от район „Банкя“ чувстваме морален дълг да изразим своето мнение по въпроса без да се превръщаме в „морална полиция“.
Нашето мнение е, че дилемата Хелоуин или Ден на Будителите е неоснователна и неуместна. Празникът на нашите Будители е светъл пример за националната и културната ни идентичност, той е символ на приемствеността между вековете и е уникален за българската държава. Така, както е и 24 май. Денят на Будителите ни дава онзи шанс да почетем културните и обществени дела на нашите предшественици, но и на съвременниците ни, които посвещават живота си на каузите, свързани с извисяването на българската духовност. Този празник е с изцяло положителен заряд и носи своята вътрешна светлина, както и енергията на градивното, доброто, високото.
От своя страна Хелоуин е празник на смъртта. За него е характерна „естетиката“ на страшното и зловещото. В него отсъства идентичността, защото празнуващият се превръща в някой друг, в нещо друго. Ние уважаваме чуждите празници и тяхната роля в другите общества. Хелоуин обаче е характерен за други националности и други вероизповедания.
Наясно сме с предизвикателствата, пред които е поставен съвременният родител. Този скандинавски празник, който отскоро стана особено популярен у нас, е част от глобализирането и сливането на културните процеси в целия свят. Това унифициране на националните индивидуалности не е от вчера или днес, а е един особено дълбок процес, започнал с появата на първото радио, на първия телевизор и вече задълбочил се с интернет и дигитализирането на целия ни живот.
Осъзнаваме, че родителите са в маркетинговия капан на Хелоуин, който отчетливо присъства в магазините, детските центрове, дори в градини и училища. Защото това е модерно. Защото от него се печели. Но тук е тънката граница – Хелоуин не е културен феномен. Той е религиозен ритуал.
Оттук насетне е наша задачата като родители да обясним на децата кое е добро и кое е зло без да забраняваме или отричаме. Те вече са заинтригувани от това събитие и са го възприели като шанс да се забавляват, подражавайки на нетипични за православното християнство религиозни ритуали.
Разкажете им за вашия любим учител от детството, който се е превърнал в будител за Вас, обяснете им, че будителите не са само на портретите по стените в училище, а са сред нас. Да израстват децата по-добри и съзидателни, а не пакостливи и разрушаващи, защото те са нашето бъдеще.
