„УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕРАСИМОВА,
СКЪПИ АБИТУРИЕНТИ,
Още едно ято напуска гнездото на родното училище. Оттук нататък времето за него е летеж в слънчеви и мрачни дни. Радост от големия живот и трудни битки за запазване на младежките идеали и осъществяване на съкровените мечти.
Скъпи абитуриенти, за всички има място под слънцето. И вие ще намерите своето достойно място, но помнете, че най-щастливи са онези хора, които дори в днешните прагматични времена, дават добавена стойност в живота на другите, които не щадят време, усилия и средства за общото добро. Дори и сега за вас това да са само думи, аз вярвам, че Животът ще потвърди тези слова, защото поколения преди нас са ги изживели и проверили и те са истинни.
Скъпа госпожо Герасимова, зная, че като майка сега изпращате своите деца и вярвам, че ще ги мислите, ще се интересувате от това как ще се сложи животът им. И нека те знаят, че ние заедно ще се вълнуваме от техните решения, колебания и бъдещи успехи и могат да разчитат на нашата подкрепа. Аз ще бъда особено щастлив, ако те по един или друг начин продължават да свързват живота си с Банкя – вечният ни извор на вдъхновение и живот.
НА ДОБЪР ЧАС!“
Тези думи се съдържаха в поздравителния адрес, който кметът на Банкя Рангел Марков връчи на госпожа Герасимова на изпращането на абитуриентите от 78. СУ „Христо Смирненски“, където днес присъства с колегите си от районната администрация, отговарящи за образованието и младежките дейности – Виолета Иванчева и Валерия Доневска.
С песни започна тържеството на новосформирана училищна вокална група, продължи със закачливо римувани стихчета за всеки един абитуриент, когото по-малките извикваха и той дефилираше под аплодисментите на присъстващите.
С топли, напътствени думи, изтръгнати от най-дълбокото на сърцето си, госпожа Герасимова се обърна към абитуриентите. А техен представител благодари на нея и преподавателите за всички положени грижи през годините. Менчето с вода, плиснато по традиция пред абитуриентското хоро, на което се хваща цялото училище, последният за тях училищен звънец.
Всичко това допълни атмосферата на този ден, увенчан с политането на бели гълъби в небето над Банкя. Един от тях се притисна до надписа на училището, сякаш искаше да си остане там, както завинаги остана в нег о Стефан Стефанов. Портретът на Стефан бе там, за да напомни, че ще живее в сърцата на своите съученици и на всички, които го обичат.
Бъдете щастливи и благоразумни, скъпи млади хора! Дайте най-доброто от себе си и Доброто ще ви преследва навсякъде!
