От фейсбук страницата на нашата съгражданка и основателка на Академия „Знание“ – Марисиана Влашева.
„
Днес се случи нещо, което ме развълнува истински. След дълго търсене най-после открих старото издание на „Утро в Банки“ от Вазов – и се оказа, че преди 120 години някой друг е гледал същата гледка… 
Винаги когато съм чела „Утро в Банки“ от Иван Вазов, в съзнанието ми изникваше една конкретна картина – гледката от нашата къща: Витоша и Люлин, потънали в светлината на утрото 
. В продължение на години вярвах, че именно това място е описал Вазов – но нямах доказателство.
. В продължение на години вярвах, че именно това място е описал Вазов – но нямах доказателство.Докато не намерих този екземпляр от 1905 година – с илюстрации 
. И именно днес, книгата най-после пристигна 
. Когато я отворих и видях рисунката, съвпадението беше поразително.
. И именно днес, книгата най-после пристигна . Когато я отворих и видях рисунката, съвпадението беше поразително.Снимката, която направих с книгата пред прозореца, е като мост през времето. 
А Вазов го е описал така:
„Възкачвам се по рътлината през високата росна трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено, и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко.
Там по-видело, но природата още е в сън, полумракът още се задържа в падините, в горите на Люлин планина, в сънливата още банкинска долина, дето се вие рекичката под върбалаци.
Скалистото чело на Витоша се откроява сурово, горделиво, мълчаливо в пустините небесни.“
Това не е обикновена прилика. Това е Вазов.
Това е Банкя.
И това е домът ми – 120 години по-късно.
Невероятно съвпадение? А може би просто съдба. 
„
