Един писател и поет
със име светло и красиво,
децата „слага най-отпред”,
децата прави той щастливи.
Защото без деца светът
за него бил и глух, и празен,
те на живота са цветът,
това ни Ангелът показа.
Посланията му добри
и веселите приключения
спохождаха ни в игри,
помагаха ни в учение.
Четяхме тихо, ден след ден,
за Тошко, Ани, братя трима,
момиче златно, лъв окрилен –
опашка няма, смелост има.
А Ангелът, със труд и радост,
разказва в проза и в рима –
юнак крилат, надежда, младост,
за всекиго по нещо има.
Животът му, съвсем нелек,
изпълнен със загуби и болка,
превърнал го във велик Човек,
но питаме се колко, КОЛКО?
Сила, вяра, дух, талант,
са трябвали, за да се справи –
не Ангел, истински гигант,
е авторът, постигнал слава…
…написал много и успял,
да ни отгледа и възпита,
като същински Ангел бял,
който в мечтите ни полита.
