Поел на кръстоносен поход
против и за самия си живот,
аз срещам вътрешния ропот
на динамичния му ход.
Закъде бързам все се питам,
нима ще стигна по-далеч,
ако тичам? Времето отлита
и без безумната ми сеч
на препускащите мисли.
Та нека първо насладя се –
Красотата е сред нас,
светът не е толкова мръсен,
погледнеш ли го във анфас.
Безценно е да се живее,
но има кога и да се мре!
Затова ли сърцето копнее
все някога да се поспре?
Съзнавам след поредно нощно бдение –
и времето е форма на безвремие.
