Да танцувам аз обичам,
и в тактове да се увличам.
Да пърхам из сцените големи,
да гледам отсреща личица засмени.
Публиката все да е на крак,
а фотографите да викат „Снимка! Щрак!“.
Зад сцената да сме строени,
макар лицата да са вкаменени.
Готови сме да заиграем
и за по-големи концерти да мечтаем.
Музиката почва, сърцето бие –
голямото хоро сега ще се извие.
А аплодисменти винаги ще има,
защото това е нашата родина!
