С усилията страшни, почти нечовешки,
с допуснати много и всякакви грешки,
писах и смятах, плаках, решавах
и сякаш с времето аз полудявах.
Но ето, дойде успех категоричен –
ученик във ЕГ-то станах приличен.
Целта е постигната, макар с много зор,
и цяла седмица празнувам във фурор.
Така неусетно лятото мина,
ваканцията светла си замина,
начало ново пред мене изгрява
и трудности нови ще преодолявам.
Оказа се правилно, мислех си аз,
разбрах го още през първия час –
културен шок, ужас, с името „немски”,
това беше краят на живота бохемски.
Именно еins, zwei иnd drei[1],
Wortschatz[2] сложиха тук моя край.
Но край ли бе питам се – о, не, не, не,
начало е страшно – ох, олеле!
Като прилеп нощем уча във несвяст,
в съня ми тъй кратък обзема ме бяс,
а сутрините са болезнени и тежки,
да се събудя – мъки нечовешки.
Алармите ми „вдигат” всички в блока,
съседите ме мразят заради шока.
Униформата наопаки обличам,
за госпожата аз на нищо не приличам.
Автобусът все е подранил,
светофарът пък зеленото е скрил.
Пак закъснявам, дявол да го вземе,
кога ще свърши туй учебно бреме.
Пет години – свобода мечтана,
живота за юздите аз ще хвана,
но истината друга е сега –
пет дни са минали едва, едва.
Schlaff bitte nicht[3] от транс ме вади.
От този немски вече ми се гади!
Мечтая вкъщи да се прибера,
в леглото си удобно да поспя.
Но съдбата друго е решила –
със сестри медици тя ме е дарила.
В апартамента малък, тесен,
животът е далеч, далеч от песен.
Едната взема ме за пациент,
решила е – ще става тя доцент,
със стетоскопа гони ме навред,
скалпела размахва, слага ред.
Другата пък виж – хипохондрик,
с диагнозите ще стана холерик.
И бягайки от бойното поле,
на тепетата аз оставам насаме,
без немци и медици
и други странни птици,
спасявам се от хаоса,
и сладко хапвам пици,
че гладът, решил и той да ме довършва –
храната вкъщи много бързо свършва.
Хладилникът, превърнал се в аптека,
вярвай, участта ми никак не е лека.
Но спирам тук с драмите гимназиални,
макар тревогите да са съвсем реални,
трябва да си струва туй ЕГ-е,
диплома международна ще ми донесе!
[1] Едно, две и три (нем.) – бел. ред.
[2] Речников запас (нем.) – бел. ред.
[3] Ако обичаш, недей да спиш (нем.) – бел. ред.
