Морето,
което във себе си нося,
е малко момче,
синеоко.
Играе с мен,
плаче и пее,
и ми задава въпроси.
Моето,
синьото,
ведро море,
е само на седем години.
Малко е,
но и не ще порасте –
момченце,
безгрижно и
синьо.
Морето,
в което се влюбих на седем,
остава море малчуган.
Бях малък,
бях глупав и непотребен,
сърцето оставих си там.
И ето –
морето,
за мен ще остане,
момченце с лице загоряло.
И ето –
ще срещна отново морето,
сърцето ми пак ще е цяло.
