Аз зная, още от дете,
какво умея най-добре –
да пиша в рими, да рисувам,
за да творя аз съществувам.
Казваха ми всички – Не!
Учи за лекар по-добре!
Учител ти стани, юрист,
животът не е молив и лист.
Дали послушах ги? Познай!
Аз знам, животът не е рай,
но става някак все по-лек,
щом прави своето човек.
Послушах своето сърце
и то не ме подведе, не!
От всякога съм по-щастлива,
здраво стиснала молива.
Ако не следвах своя път,
какво ли щяха да четат децата,
грабнали в ръчички
моите цветни детски книжки?
Своето правѝ напук,
слушай себе си, не друг!
По пътя собствен сам вървиш –
живота си ще промениш!
