Къде да остана?
Тук, където никой не ме познава,
където никой не се интересува,
или там, където всички ще ме питат какво става
и с надежда ще чакат да им кажа какво правя?
Но аз не искам там.
Да, знам, звучи като грях,
аз имам всичко там –
любов, подкрепа, семейство,
но онова там не съм аз,
защото винаги оставам без глас –
на мястото, на което трябва да съм „у нас“
и всъщност съм все по-нещастна с всеки един час,
а тук, дори да нямам нищо,
се чувствам на място повече от всичко.
