Когато ти е тъжно, разбери,
ще те води единствено гласът на сърцето ти.
То ще може верния път да ти покаже,
предано е, на никой друг няма да разкаже.
Сърцето си слушай и вътрешния глас,
когато дилема имаш, но нямаш компас.
Когато път има, но няма посока,
когато навън вали, а в сърцето има болка жестока.
Слушай себе си, няма да сгрешиш –
сърцето крехко с избора си няма да нараниш.
Сълзите твои ще намерят подслон,
когато отвориш от врата си кръщелния медальон.
Там ще видиш лика на твоята майчица свята,
най-добрата приятелка на Земята.
Ще погледнеш към небето и тихо ще прошепнеш:
„Слушам себе си, майко, както ме учеше ти.“
И тогава по-малко ще боли,
тъгата вече ще е споделена.
Слушай само себе си и помни,
за майка ти това ще е гордост несъмнена.
И от всяка трудност и беда,
ще спасяваш своята душа.
Защото пътят винаги е правилен и знай,
слушай сърцето си, слушай себе си докрай.
