Арогантен е нова дума за мен, но не си мислете, че не разбирам какво означава. По-големите деца често са арогантни. Те смятат, че са по-важни от нас, по-малките. Постоянно ни показват, че знаят и могат повече и се перчат с това какво имат или какво са нарисували… Аз рисувам доста добре, според моите учители, но не обичам да се хваля с рисунките си, защото другите деца ми завиждат. Веднъж дори ми откраднаха няколко молива, защото бяха убедени, че моите моливи рисуват по-хубаво от техните, затова рисунките ми се получават толкова лесно. Това поведение също е малко арогантно, не мислите ли?
Аз обаче искам да ви разкажа за улицата пред моя блок. Това е една от най-арогантните улици, които някой може да си представи. Когато тичам по асфалта или карам колелото си, той просто не може да търпи да бъде тъпкан. Нашата улица, а и съседната на нея, не обичат децата. Целият тротоар, а също и пътят, по който караме колелета, са посипани със скрити рани. Появи ли се някое дете, улицата непременно ще го спъне, то ще падне, а някоя от раните ще се залепи я за челото му, я за лакътя или коляното. Цяло лято бях покрита с тези улични рани. Всеки ден, още щом изляза да поиграя, асфалтът ме спъва, падам и отнасям някоя от раните му. Случвало се е дори да ми се залепят няколко едновременно. Така разбрах, че живея на най-арогантната улица в целия свят. Бъдете внимателни, ако ни идвате на гости!
