Морето чакаше с нетърпение най-ранобудните си посетители. За какво ги чакаше ли – за да се цопнат в него и да не бъде самотно. Моментът дойде, но както всяка сутрин, най-малките летовници се бояха да влязат във водата. Те пищяха, ревяха оглушително и изведнъж на плажа беше станало много шумно. Чудото извърши едно бебе с памперс, което се поклащаше на пясъка и едва пазеше равновесие, но нагази смело във водата и… заплува. Всички хора бяха във възторг от това бебе. Те се чудеха как така се осмелява да влезе в морето и дори да плува в него. Да кажем, че за добро, макар да беше точно обратното, на плажа имаше журналистка. Тя снима бебето плувец, написа статия за него, а скоро смелото дете стана известно в цялата страна. Всички говореха за него, навсякъде имаше негови снимки по памперс. По някое време известни продуценти снимаха филм за прочутото бебе, а то стана още по-известно. Славата му стигна чак до Холивуд.
Забравих да кажа, че известното бебе се казваше Гошко, макар че всички го наричаха просто „бебето”. И така, животът на известното бебе продължи във възход. Звезди го канеха за участие във филми и предавания, а то растеше в слава и разкош. Когато Гошко стана на девет години, той беше ужасно суетен и капризен, но не беше кой знае какво в училище, той разчиташе единствено на славата и парите си. Беше най-богатото дете в града и с това печелеше някой и друг приятел. Получаваше слаби оценки, но учителите му го толерираха. Така Гошко, стана Георги – на осемнадесет години, известен все още, като „прочутото бебе”. Той не можеше да прави нищо, освен да гостува в телевизии и да се снима в някои филми, като присъствие, не защото беше добър актьор.
Освен това Георги вече не беше сладко малко момченце, а един доста дебел младеж, с лоша диплома и без никакви умения. Известни лекари се хванаха да го лекуват, защото наднорменото тегло е опасно, а и „прочутото бебе” все още имаше доста пари, с които да им плати лечението. Георги обаче не беше свикнал да се ограничава, ядеше по пет гироса на ден, плюс сладоледи, които не броеше, и много шейкове, за които също не знаеше колко са на брой. Лекарите му казаха, че има нужда от физически труд, а той се хвана строител, защото беше чувал от баща си, че там се изкарват пари.
Георги, разбира се, беше и мързелив. Оказа се обаче, че строителите се трудят доста, а него го мързеше да работи. Плащаше по сто лева на ден на някой колега да свърши работата му и накрая се отказа. Реши да се пробва като продавач. Седеше си той в магазина, но не поздравяваше клиентите. Нали на вратата имаше табела „Здравейте!”, защо да се занимава. Не го биваше и в сметките, или се набутваше, или мамеше хората, а работното му време продължаваше най-много около час, затова и тази работа приключи бързо.
Когато стана на тридесет години, Георги най-сетне беше успял да отслабне и се задържа на работа в една книжарница. Все още го канеха в някои предавания, но той рядко приемаше участие. Само когато появяването му в телевизията можеше да има полза. Искаше му се всички да разберат за неговия пропилян живот – само защото, като бебе бе влязъл да поплува в морето.
