Още преди да изпиша красиво
буквата „А“,
издрасквах по листа
едни криволичещи мои неща.
И си мислех тогава,
че нещо значат
и че тайнство са те,
и все питах мама –
да ми разкаже,
какво е написало
това нейно дете.
Тя се усмихваше,
с поглед сериозен,
впит в странния лист.
И как ги измисляше…
Къде ли ги виждаше…
Още се мая,
но винаги казваше,
че слънчеви руни
аз съм изваяла.
И се сгушвах в ръцете ѝ,
и я слушах с възхита
превита на две.
Тя прошепваше тайнствено:
„Вяра, Обич, Род
и от Бога защита,
си изписала
мило дете!“
