Той не е от онези популярни личности, които стоят далеч на сцената и блестят отвисоко. Не. Вениамин е земен, усмихнат, истински – сякаш е приятел от съседния блок, който изведнъж се качва на сцената и запява. С всяка песен той скъсяваше дистанцията – слизаше сред публиката, подаваше ръка, гледаше в очите, шегуваше се, караше ни да пеем заедно.
Гласът му – мощен, чист, пълен с душа – ни караше да забравим студа, създаде усещане за общност. Виждаше се добротата му във всяко движение, в начина, по който се радваше на децата отпред, на бабите и дядовците, на младите, които пееха и танцуваха с него. Всеки се чувстваше специален!



