В Ритуалната зала на район „Банкя“ има дарения, които одухотворяват атмосферата ѝ. Там грее Слънцето, дърворезбовано от поета Йордан Спасов. Весели се народът в картините на големия български художник Милчо Спасов. Гледа ни образът на певеца с божествен глас Борис Христов, чието Многолетствие звучи тържествено на всеки хубав български празник.
Като на страж, застанал до вратата, е образът на Апостола на свободата Васил Левски – на гоблен, избродиран и дарен от нашата съгражданка Надежда Христова. Майсторката на гоблените споделя, че преди да направи своето дарение за Ритуалната зала в Банкя, е ушила и дарила гоблен с образа на Левски на столично училище, където жестът ѝ е бил посрещнат с голямо въодушевление.
Животът ѝ по някакъв особен начин е свързан с героите на България. През петдесетте години на миналия век, тя се запознава с почти 100-годишен Ботев четник – дядо Никола. Той ѝ споделя, че е оставил писмо, в което описва последните дни от живота на Христо Ботев, което обаче той пожелава да бъде отворено едва след като си отиде от този свят. Какво е станало с писмото, Надежда Христова не знае, но в памет на Ботев, тя избродира гоблен с неговия лик и на всеки 2 юни го изнася на терасата.
Родолюбивият ѝ порив я кара да избродира и два герба на Република България, единият от които преди години дарява на кмета на Казанлък, а другият на Председателя на Народното събрание на Република България.
Докато бродира тези знакови гоблени, докато рисува с иглата образите на Левски, Ботев, тя се радва, че творбите ѝ ще напомнят на днешните българи какви велики предци сме наследили.
Когато влезете в Ритуалната зала на район „Банкя“, погледнете в ляво, близо до пианото, дарено от презвитера Наталия Топузлиева. Там е образът на Човека, за когото Иван Вазов написа в „Епопея на забравените“: 
„В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
………………………………………..
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство,
че равни сме всички в големия час –
той внасяше бодрост в народната свяст.“
Вече 153 години по-късно и след написването на „Епопея на забравените“ самата История поставя Васил Левски в „Пантеона на незабравимите“.
