Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

 

Морето,

което във себе си нося,

е малко момче,

синеоко.

Играе с мен,

плаче и пее,

и ми задава въпроси.

 

Моето,

синьото,

ведро море,

е само на седем години.

Малко е,

но  и не ще порасте –

момченце,

безгрижно и

синьо.

 

Морето,

в което се влюбих на седем,

остава море малчуган.

Бях малък,

бях глупав и непотребен,

сърцето оставих си там.

 

И ето –

морето,

за мен ще остане,

момченце с лице загоряло.

И ето –

ще срещна отново морето,

сърцето ми пак ще е цяло.

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Аз съм, Елиз Адем, 23 г. гр. Русе

 

Аз съм
Аз съм

слънчев слънчоглед,
стихиен феникс,
стих на Руми,
сладко от рози.

А оковите ме стягат като
неплодородна земя,
нецъфнала красота,
ненахранено коте,
нешлифован диамант.

Обръч за душата си земна
нямам.

Тя, вечната птица,
се люлее из:
Древен Египет,
Величествен Пекин,
Османската империя,
вечната България.

Освободена от оковите
дава сили на пръстите
да изсвирят
моята собствена
нежна мелодия.

 

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Излет, Соня Щуркова, 25 г. гр. Банкя

 

 Излез от комфортната си зона,

загледай се в небосклона.
Въздух поеми, не се колебай.
Отдай се на себе си и помечтай.
Каквото и да ти се случи,
животът има на какво да те научи.
Излез на разходка в парка,
помириши цветята, прекрасната арка.
Всеки сезон е със своите краски
и природата нуждае се от ласки.
Слушай себе си и се бори,
открий красотата във всички дни.
Ако върху щастието се фокусираш,
с лекота ще просперираш.
Повярвай в себе си и не се колебай,
твоята приказка, твой земен безкрай.
Отдай се на Вазовите поеми,
легни под дъба в тревите зелени.
Вдъхновявай се и листа вземи,
пък дано и твоята муза те връхлети.

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Вътрешен глас , Никол Иванова, 23 г. гр. Радомир

 

Заглушаваш го, зная,

все потайно гласа.

Но недей го потиска,

това е твоята душа.

 

И не спирай да вярваш

слушай вътрешния глас,

та нали той те води,

той е твоят компас.

 

И когато е трудно,

и когато боли.

И насреща не чуват

теб и твоите мечти.

 

Слушай себе си вярно

и напук продължи.

Истината е в теб,

пътя определяш го ти!

 

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Слушай себе си (есе), Рая Ефтимова, 17 г. с. Иваняне, район „Банкя“

 

Слушай себе си“ е изразът, който хората трябва да си повтарят все повече и повече. Въпреки че думата „егоист“ доста често се използва в лошото ѝ значение, всеки човек трябва да бъде такъв до определена степен. Това е така, защото на първо място трябва да поставяме себе си пред другите – дали ще е нашето мнение, дали ще е това дали ни харесва как изглеждаме или пък дали сме постъпили правилно – важното е ние да го смятаме за разумно, ние да се харесваме и за нас да бъде правилно.

Всеки слуша сърцето си, всеки слуша ума си, защото никой друг освен самите нас не води нашия живот, не е в нашата ситуация, няма нашето мислене, нашия външен вид или нашите качества, без значение дали са положителни или отрицателни. Вътрешната и външната красота нямат определен модел – при всяко живо същество те са индивидуални. Когато някой смята, че определен човек е направил нещо неправилно, това е негова лична преценка. Той не трябва да си налага мнението върху другия човек, най-малкото, защото не знае дали той няма да бъде наранен по някакъв начин, дори и да не го покаже.

Ако животът ни среща с трудности, това е с цел, а не с причина. Целта е да бъдем по-устойчиви и по-мъдри. По този начин можем да преминем през всичко – щастие, тъга, мъка, вълнение, усмивки, дори и сълзи. Но когато видим, че ние сме успели да излезем от този „капан“, ще бъдем една идея по-силни и ще осъзнаем, че сме готови за следващото ниво.

Добре е все пак да приемаме чуждо мнение, защото то ни помага да видим ситуацията от друг ъгъл. Важно е обаче крайното решение да бъде наше. Сами да преценим дали това, което ще направим, ни удовлетворява, или не. Например, когато избираме как да се облечем за важно събитие или среща, можем да се чувстваме несигурни дали околните ще ни одобрят, но важното е да носим това, което ни харесва и това, в което се чувстваме добре. Повечето хора не слушат вътрешния си глас, а смятат, че мнението на всеки друг е по-удачно, поради причината, че ги е страх от грешките. Грешките сами по себе си са част от израстването на всеки човек. Без грешки няма как да пораснем и да преминем през всички предизвикателства. Недоразуменията обаче често се получават, когато сляпи следваме мнението на другите – дори на тези, които смятаме за „приятели“, но не ни мислят доброто. Понякога се случва да се вслушваме в съвета на хора, които мислят, че знаят по-добре от нас кое е добро за нас, но истината е, че само ние знаем какво е правилно за нашето вътрешно спокойствие.

Да слушаме себе си изисква смелост да се изправим пред всеки друг и да заявим нашият личен избор. Всеки човек е отделна личност и има право на свои ценности. Така, когато се заявим, носим отговорност и трябва да стоим зад думите си. Ако това, което направим, не се хареса на останалите, не трябва да ни демотивира, а обратното – да ни носи кураж, че сме по-силни и сме успели да изразим нашата перспектива.

Щастието идва, когато живеем според собствените си разбирания, а не според очакванията на другите. Ако се опитваме да живеем така, както очакват другите, никога няма да се чувстваме на място.

 

 

Морето, Кирил Димов, 20 г. гр. Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките“, ОДК „Св. Иван Рилски“

Да танцувам аз обичам, Карина Маринова, 22 г. гр. София

 

Да танцувам аз обичам,

и в тактове да се увличам.

Да пърхам из сцените големи,

да гледам отсреща личица засмени.

 

Публиката все да е на крак,

а фотографите да викат „Снимка! Щрак!“.

Зад сцената да сме строени,

макар лицата да са вкаменени.

 

Готови сме да заиграем

и за по-големи концерти да мечтаем.

Музиката почва, сърцето бие –

голямото хоро сега ще се извие.

 

А аплодисменти винаги ще има,

защото това е нашата родина!